Monthly Archives: January 2014

à la guerre comme à la guerre*

– Хей, каква е тази физиономия?
– Остави, боли ме жлъчката…
– Откога така?
– Трети ден…
– Ходи ли на лекар?
– Не, довечера ще отида при комшията да го питам…
– Лекар ли е?
– Счетоводител е, ама него много често го боли жлъчката…
– А не си ли мислил да отидеш на лекар?
– Емиии…

Абсурдно, нали?!? 🙂
Може и още:

– С тези пари мислех да засадя още пет-шестстотин дръвчета, че старите си отиват… Обаче ги дадох на жената да си напазарува разни неща в Мола. Много ми се помоли…
– Ама това можеше да е инвестиция в бъдещето!?! Дръвчетата могат да ви хранят години наред, да изучат децата ви… И да има пари и за Мола…
– Емиии…

В работата си често срещам такива абсурдни мисловни нагласи. Дори още по-абсурдни! Примери?

– Съседът ми каза, че по-добре е вместо да си направя застраховка живот, да си взема кола на лизинг…
– Съседът финансист ли е?
– Емиии, автомеханик е…

Или:

– Снаха ми мисли, че това е пълна глупост – пари за “черни дни”. Казва, те, “черните” дни са сега, не виждам ли колко им е трудно, и двамата не работят… Вместо да им давам по някой лев повече, пък и на внучето да купувам по нещо… На мен е кръстено…
– А те като не работят, как ще помагат при “черни” за теб дни?
– Емиии…

Ce qui va sans dire, va encore mieux en le disant.
(
Това, което се подразбира, става още по-ясно като се каже).

Да го кажа ясно!
Кандидат-студентски уроци на децата ви не преподават санитарите в болницата!
Когато се появи проблем със зрението, доверявате се на офталмолог, нали? Не на съседа елтехник!
Когато се повреди колата ви, отивате в сервиз, а не в рибовъдно стопанство!

Когато ви боли вашето собствено бъдеще, трябва да се доверите на застрахователен консултант!
За да може той сега да излекува бъдещите ви неволи!

Да, той ще ви предложи да ви е по-трудно сега, за да ви е по-леко в бъдеще… В битката за вашето бъдеще само той със сигурност е на ваша страна! И често е съвсем сам. Сам срещу всички, които се стремят да е леко сега за вас и за тях – съпрузи, деца, роднини, съседи, колеги, Вие самият дори…

Груб ли съм? А може би трябва да съм много груб?!? На война като на война!!!

Застрахователният консултант е сам срещу всички.
Но ако загуби, губи и вашето бъдеще…
Сама ръка и на Дунава не може да се измие…
Помогнете му! Минете на негова страна!

И помнете:
Comme on fait son lit on se couche.
(На каквото си постелеш, на такова ще легнеш).

Не ли??? 🙂

_________
À la guerre comme à la guerre (фр.) – На война като на война.

полица-касичка

— Куче-касичка. Къща-касичка. Заек-касичка. Куче-касичка.
— Старомодно.
— Имаме модерно — зарче-касичка, шлем-касичка…
(“Опасен чар”, сценарий на Свобода Бъчварова)

Модерно, модерно… Колко да е модерно?!?… 🙂
Ще ми се да направя преглед на “касичките”…

Според Голсуърти (“Сага за Форсайтови”), ако не инвестираме в бъдещето си, няма и да го имаме.
Е, повечето от нас слагаме по нещо в различни “касички”. В детството и юношеството си инвестираме предимно време в образование, за да постигнем социален статус. През целия си живот инвестираме в отношения с околните, за да постигаме комфорт. Инвестираме в здравословен начин на живот. Правим, обаче, и различни материални инвестиции: в жилища, автомобили, вили, бизнес, акции, ценни предмети…
Стараем се да поддържаме и налични средства в различни “фондове”: “бели пари за черни дни”, “за образованието/сватбата на детето” – в банкови сметки/депозити.
Няколко банкноти във “фонда” “и аз съм човек”, или “и аз съм мъж като хорските мъже”, или “да имам пет лева да се усмихна и петдесет за маникюр/прическа”…
Все “кучета-касички” – колкото си сложил, толкова ще извадиш от тях. Ако междувременно някой (деца, съпруга, кредитори, данъчни, съдия-изпълнители и пр.) не те изпревари.

Модерната “касичка”, в която има повече, отколкото сме сложили, се нарича полица “Живот”. Ще я нарека “полица-касичка”.

За разлика от кучето-касичка, полицата-касичка:

гарантира (от първия момент, от първата вноска!) сума, надвишаваща сбора от всички вноски
* осигурява финансова защита за дълъг период (носят се рискове върху здравето за дълъг период)
* защитава в случаи на пълна или частична загуба на трудоспособност
формира нужния капитал за планирани събития (като например пенсиониране, платено обучение, големи покупки)
дава възможност за получаване на доходност върху вложените средства
* не се изчерпва – позволява натрупване на средства, независимо от плащанията към нас при застрахователни събития
* защитава парите от инфлация чрез механизма на индексиране
предоставя достъп само на нас (не може да бъде открадната, отнета или отворена от друг – напълно несеквестируема е)
може да се използва и в качество на завещание
* няма териториални (покрити рискове в цял свят) и валутни ограничения…

— Това куче защо е зелено?
— То е кОркодилче.
— Защо не пише?
— Заяжда. От влагата.
— Лошо другарю…
— Седларов.
— Лошо, Седларов, лошо…
(Пак “Опасен чар”)

Като се замисля, не намирам особена разлика между детска играчка “куче-касичка” и банков депозит-касичка… А вие какво мислите, има ли?
При отговор “Има, в полза на играчката” – А)
При отговор “Има, в полза на депозита” – А)
При отговор “Искам да науча повече за моята полица-касичка” – Б)

А) – Лошо, Седларов, лошо!!! 🙂
Б) – Обади се на Кехайов!!! 🙂

кой иска да бъде …пенсионер?!?

Братя мои, – обърнал се към племенния съвет вождът – имам две новини за вас, лоша и хубава! Лошата е, че запасите на сушено бизонско свършиха, а белите кучета избиха всички бизони, и сега ще трябва да ядем ла…на! А хубавата е, че на едно място намерих много ла…на!”

Опасявам се, че ще бъда още по-груб и директен с моите новини…
Те са фиксирани в анализа на НОИ:
http://www.noi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/analysis/DOO_prez_2012.pdf

Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране, трудоспособното население е намаляло с близо 20 хил. души, или с 0,4% спрямо предходната година. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). Към 31.12.2012 г. това съотношение е 64. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
Броят на пенсиите, изплащани към 31 декември 2012 г., е 2 687 012.
Общо личните пенсии за инвалидност към 31 декември 2012 г. са 880 575, което представлява 34,6% от всички лични пенсии. Средната възраст на пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии през 2012 г. е 56,2 години. През 2012 г. средната продължителност на получаване на една пенсия е 20,8 години.

Средногодишният брой пенсионери през 2012 г. е 2 217 642 души. Средногодишният брой на изплатените пенсии през 2012 г. е 2 696 906, като 2 182 887 от тях са пенсии, изплащани от ДОО, а останалите се изплащат със средства от републиканския бюджет.
Средният брой пенсии, изплащани на един пенсионер, през 2012 г. е 1,22.
По данни на Агенцията по заетостта средногодишният брой на регистрираните безработни лица се е увеличил в сравнение с предходната година и през 2012 г. те са 364 536. През 2012 г. осигурените лица за фонд “Безработица” са 2 299 972.
Държавата е финансирала ДОО (Фонд “Пенсии”, Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, Фонд “Трудова злополука и професионална болест”, Фонд “Общо заболяване и майчинство”, Фонд “Безработица”, Бюджет на НОИ) с трансфер от републиканския бюджет на обща стойност 4 519 978,7 хил. лв., което представлява 54,1 на сто от направените разходи през 2012 г.
Коефициентът на икономическа зависимост е процентно съотношение на сбора от безработните и пенсионерите към работещите (заетите) лица. През последните години този показател расте поради увеличаващия се брой на безработните и едновременното намаляване на заетостта, както и поради разширяващия се сив сектор.

Такааа… Математически формулирани ситуацията в момента и очертаващите се тенденции изглеждат така:

СЕГА: Безработни + Пенсионери > Работещи
Осигурителни вноски = 45.9% х ДОО
Парите от осигурителните вноски на СЕГА работещите са по-малко от половината необходими пари за осигуряване на СЕГАШНИТЕ безработни и пенсионери!
Държавата плаща пенсии и обезщетения с пари от бюджета, които не!отиват за здравеопазване, образование, наука, инфраструктура, подобряване на инвестиционната и бизнессреда и пр. инвестиции. Т.е. наливайки пари за изплащане на мизерни пенсии сега, продуцира бедност и обрича сегашните работещи=бъдещи пенсионери на още по-голяма мизерия в бъдеще.

ПРОГНОЗА: Оптимистична: Безработни + Пенсионери >> Работещи
Песимистична:  Работещи / (Безработни + Пенсионери) –> 0 (клони към нула)

А ЕТО И МОЕТО ОБРЪЩЕНИЕ:
– Братя мои, и сестри! Имам две новини за вас, хубава и лоша! Хубавата новина е, че нашите родители ядат ла…на! А лошата новина е, че за нас, когато остареем, дори ла…на няма да има!…

П.С. Дали само аз се страхувам, че семената, които хвърляме в яловата нива на ДПО (а и на ДЗО), няма да са достатъчни, за да имаме урожай след време?
И още един въпрос: да поговорим за частните си ниви?
При отговор НЕ – напуснете тази страница.
При отговор ДА – аз съм готов!!!

полица в чекмедже

Всичко на този свят има начало и край, детето ми… Ако не днес, то утре ще настъпи и моят край… Това е много страшно – да отидеш незнайно къде. И затова няма да те лъжа – страхувам се от смъртта… Но ти не се страхувай, синко!… Ако там, на онзи свят, няма нищо, то няма и от какво да се страхуваме! А ако смъртта е преображение човешко, още повече няма основание за страх. Аз ще се върна в този свят, ще се върна в друг облик – като дърво, трева, птица, куче… И аз винаги ще бъда с теб!… Никога няма да те оставя сам!”*

Тези думи дължим на Нодар Думбазде – един от най-жизнеутвърждаващите автори, писали някога. Подарил на света великолепието на “Аз, баба, Илико и Иларион”, “Аз виждам Слънцето”, “Не се страхувай, мамо”, “Белите флагове”, “Законът на Вечността”…

Спомням си как се чувствах преди години, докато обсъждахме със застрахователния ми консултант (благодаря ти, Ковачев!) покритието при смърт. “Зная, че е тъпо да те питам дали ти харесва това, – каза той – питам те дали тази сума е достатъчна, ще свърши ли работа?”.
Спомних си думите на моя умиращ от рак баща: “Децата ви са малки още, а няма да можете да разчитате на мен… Пари не ви оставям, не съм спестявал… Всичко, което съм направил, е тук – този апартамент, и апартамента на сестра ти… “Москвич”-а… От дядо ти има една малка нива, рентата е три чувала зърно на година… Много се охарчихте с моето боледуване, за погребение нямате пари…” (Татко, където и да си, тогава ти го казах, казвам го и сега – предостатъчно направи! Ти отгледа своите деца, осигури им покрив и образование… За нашите деца грижата е наша! За погребението взех пари назаем, върнах ги… Паметната плоча е такава, каквато си поръчал на снаха си, платена от нея с едни командировъчни до Брюксел.)
“Ковачев, не стигат тези пари, увеличаваме вноската двойно! И “дърпаме” периода още напред! Зная, че ще ми е трудно, но не е скъпо… Скъп е ракът, болестите, мизерията, смъртта… Правим го така!”
Точно бях препрочел Думбадзе и текстът, с който започнах, кънтеше в главата ми. Баща ми имаше време да поговори с мен, да се сбогуваме… Моите деца може да нямат такава възможност. Може в деня на смъртта си да не ги видя, или да пропусна да им кажа, че ги обичам и че безумно се гордея с тях. А тази полица, която подготвяхме с Ковачев, да е единственото “преображение”, чрез което ще се върна при тях.
Или полица плюс трева, или дърво, или куче…
А може  да е само полица.
Полица в чекмедже…

__________________
*Нодар Думбадзе, “Куче” (ნოდარ დუმბაძე, “ძაღლი”) – преводът е мой, С.К.

аз, Консултантът!

Този текст е посветен на моите съмишленици и приятели животозастрахователни консултанти – Воините на Живота! И на З.Н. – с огромна благодарност!

Може ли една професия да променя съдбата? Моята може! Тя е скалпелът, който изрязва от живота ни страха, несигурността, неопределеността. Тя дава на всички ни инструмент за реализиране на мечтите ни. Велика! И благородна!

Всеки ден си спомняй за мен! В началото аз ти казах, че едва ли има смисъл да говорим, защото моите проблеми са неразрешими. Ти не се уплаши и заедно намерихме решението. Сега съм спокоен за съдбата на децата си. Благодаря ти! Благодаря, че ме намери, благодаря, че направи това за мен! Обещай, че ще го правиш и за други хора!“ Това са думи, отправени към мен, но предполагам подобни думи са чували много застрахователни консултанти. Всичките ни усилия са насочени към това да чуем думата „благодаря“.

Представете си за миг свят, в който ловците и войниците изоставят ранените. В който премазаните строители, земеделци, дървосекачи биват захвърляни в канавките. В който старите, болните и инвалидите са оставяни без грижи. В който децата, останали без хранители и закрилници, са прокуждани в пустините. Представихте ли си? Какво е чувството у вас?
А сега си представете един по-различен свят. Свят, отрицание и пълна противоположност на първия. Почувствахте ли разлика в хуманността?
Да направим още едно упражнение?!?
Да си спомним древните общества в Южна Америка или Африка с изключително трудоемкото земеделие и тежък бит, ангажиращи времето и усилията на почти всички. Ниския им технологичен и цивилизационен напредък.
И от друга страна – Европа. Осигурила си критична маса от хора, освободени от страха за бита си, свободни да мислят, действат и създават. Европа, превърнала се благодарение на тази критична маса хора в Първия свят. Почувствахте ли разлика в просперитета?
Хуманност и Просперитет. Хуманност и Просперитет – съчетавани единствено в Животозастраховането. Подпомагането на хората в беда и осигуряването на съзидателите. Това е, от което се нуждае най-много обществото ни. Всяко общество!
Сигурност и Защита са нещата, от които се нуждаят нашите клиенти. Всички клиенти!
Хуманност, Просперитет, Сигурност, Защита. Всъщност полица „Живот“. Имаме всичко това, когато имаме полица, и нищо гарантирано, докато не сме събрали клиентите с техните полици.
И това е най-доброто, което аз мога да направя за тях.
Защото съм един от Воините на Живота. Защото с нашите усилия светът ще бъде по-хуманен, обществото по-свободно и проспериращо, а членовете му по-осигурени и защитени. Защото усилията ми
*дават дълги хоризонти на хората;
*облекчават живота на хората;
*минимизират страховете на хората;
*правят живота на хората по-сигурен и по-безопасен;
*освобождават креативността на хората;
*допринасят за щастието на хората!

Защото аз съм скалпелът на съдбата!

Аз, Светослав Кехайов, Консултантът

всичко е любов

– Кажете ми защо съпругът Ви си е направил застраховката?
– Аз не бях с него тогава. Един ден не ме взе от работа, прибра се по-късно и притеснен ми каза: “Светле, направих нещо днес, без да те питам. Нали знаеш, че не можем да съберем пари в банката… Три пъти вече не ни се получава. Децата растат, нека да имаме пари като пораснат!?! Ще ми удържат едни пари направо от фиша, почти няма да забелязваме промяна…” И аз му казах, че добре е направил, и той много се зарадва… Беше много добър мъж. Ние така и не успяхме да се разпишем, нямаме брак… Вече живеехме заедно, когато забременях с големия, той покани майка си у нас и й каза: “Мамо, това е жена ми, това е майката на твоите внуци…” И толкова… Той нямаше баща, аз нямам родители. Беше ми най-близкия човек…
– От полиците, които е направил си личи, че е бил много грижовен мъж…
– Не зная, ние не сме говорили никога след това. Тогава само ми каза да ги прибера някъде… Какво виждате там?
– Виждам, че е имал планове да живее много дълго, без да причинява финансови затруднения на семейството си. Погрижил се е за моменти, в които няма да може да работи. За временни нетрудоспособности, злополуки, влизания в болници, операции… И за още по-тежки неща – сериозни заболявания, инвалидности… И парите, които да получат децата при постоянна нетрудоспособност или фатален за него край, е преценил, че са  недостатъчни. И ги е удвоил с допълнителна полица, която не е спестовна… Не Ви е казал, че почти половината вноска не се спестява. Така разбирам, че е бил много грижовен. От една страна не е говорил с Вас за болести и смърт, за да не Ви притеснява. От друга страна се е погрижил за всички ви  да нямате парични затруднения точно в тези случаи. Всичко тук ми показва, че е бил изключително грижовен – срокове, суми, покритията при здравословни проблеми…
– Но той не е боледувал никога, и не се е оплаквал… Само едни пломби на зъбите си е правил за осем години, откакто сме заедно. Ето смъртния акт. В заключението пишело, че не е имал никакви заболявания. Аз не мога да го прочета, нямам сили… И лекарствата, които ми дават, не ми помагат…
– Децата как са?
– Малкият не разбира още. Големият не вярва, че баща му няма да се върне, чака го… Свекърва ми е постоянно с тях. Аз вече ходя на работа. Когато се прибирам вкъщи сама, ми е най-тежко. Неговият автобус спираше близо до моята работа и той винаги идваше да ме вземе, после вземахме децата.
…Вашата колежка ми каза, че трябва да оставя оригиналните полици в офиса, може ли да ми ги ксерокопирате? Може би някога ще разбера защо ги е направил…
– Ще ви кажа сега. Тези полици са грижа! В тях всичко е грижа и любов!
– И в полиците на другите хора ли?
– Всичко е грижа! И всичко е любов!

това, за което не бива да се говори, по-добре да бъде обсъдено

Ще я наричам Велчева. За да не й причиня неприятности. И ще спестя ненужната конкретика.
И ще я цитирам почти дословно – имам позволението й.
Това е чат-сесия (по-скоро монолог, като изключа някои мои едносричия), започнала с мнение за настоящия блог.
Велчева:
“Изключително актуални теми засягаш (освен че пишеш интересно, което е много важно за блог).
Ето ти един актуален пример. Аз нали съм в графата “самоосигуряващи се лица”, т.е. всеки месец трябва да давам ХХХ лв. през моята фирма, за да имам всички права на осигурените здравно и социално. Другият вариант е да нямам фирма, а да си плащам само ХХ лв. за здравни осигуровки.
Ето тук дойде големият въпрос, над който много финансово неграмотни хора си блъскат главите:
Защо аджеба да плащам каквото и да било на държавата, при положение, че не вярвам, че ще ме защити?
Особено след време? Правителства се сменят, нищо не се подобрява. Та защо да има някакъв смисъл да плащам аз тези ХХХ лв.?
Плащам УУУ лв. на година на частен фонд “здравно осигуряване,” че да мога като ида на лекар, да не давам пари.
Т.е. за здраве съм елиминирала държавата, не разчитам на нея!
Социални осигуровки?
Дето на старини да ме издържат?
Смях в залата!
По-добре да тегля заем, да си купя имот и като одъртея* да го давам под наем, или да ползвам друг финансов инструмент, като например застраховка, или да инвестирам в бизнеса на някой (злато, диаманти – лоша ликвидност, ами ако ми трябва нещо, което да ми дава кеш?).
Та за ето тези си разсъждения изпаднах в див конфликт с една приятелка.
Как така няма да се осигуряваш, ме пита. Немислимо било. Ами майчинство, ако ми трябвало някой ден?
Сега, ако ще е за едно майчинство – аз откъде да знам кое правителство какво ще реши за майчинството, когато дойде моят ред?
Обобщено – недоверието в нашата държава създава много потенциални ваши клиенти.
Затова е хубаво, че почваш този блог. Защото хората трябва да се ограмотят финансово. Да се запознаят с различни инструменти. Фалират, банки им взимат имотите, не могат да връщат кредити, масово ги гонят съдия-изпълнители да им вземат москвича от Чичо Гошо… И хората са стресирани, и притеснени. Защото е нямало кой да ги консултира, като теглят кредит да си купят нещо, какво ще стане, ако си загубят работата или се разболеят и не могат да покриват месечните вноски?
И затова, хем на мен ми е интересно, хем с удоволствие бих разказвала на хората за алтернативите, така че имаш доста работа оттук нататък.
А, и може в блога да ме цитираш,
и даже да пускаш такива теми, които биха предизвикали дебат,
както аз влязох в дебат с тази приятелка.
Защото тя недоумява как аз да не искам да плащам никакви осигуровки и кой щял се грижи за мен? А аз и казвам – има и други начини!
Е, вярно, че тези ХХХ лв. не може да не ги плащам… Ако можеше щях си ги влагам в бъдещето.
Интересно ще е в блога тактично да провокираш хората като моята приятелка, хората със стандартно мислене.
Просто ако някой от читателите успее да ми даде един разумен аргумент защо трябва да си плащам осигуровките към държавата, а не на финансова институция, съм готова да го чуя!
Защо да съм сигурна, че държавата е по-професионален финансист от частни институции!?!
Да, плащам си данъците, дотук добре, но не трябва ли аз самата да реша лично за мен кой трябва да се погрижи и къде да си влагам парите?
Според мен ако не в училище, поне в университетите трябва да има уроци по финансова грамотност. Да се знае какви услуги има на пазара, и като станат самостоятелни хората, да решат какво да ползват…
И освен това да те похваля – от блога си личи колко много обичаш работата си, което е най-важното нещо на света!
Ох, много ми е хубаво да си говоря с теб, ама Велчев се провиква вече няколко пъти да хапваме.
И понеже никой не е мислил за вечерята предварително, пак ще ядем пържени яйца.
Ето ти пример за непредвидливост – яйца всеки ден!
Кажи им на хората – да помислиш предварително е като да готвиш. Ако не мислите за вечерята поне един час преди нея,
ще свършите с яйца до края на живота си!
хехе, вече бързам
чаочи засега”
_________________
* “Дърт” е дума, изгубила първоначалния си смисъл на “побелял”, и жаргонно употребявана като синоним на “стар” . (б.м. – С.К.)
_________________
Ха сега де! Заръките на Велчева относно провокирането мога лесно да изпълня. Почти всички. Идва обаче един голям въпрос – как да се намери разумния баланс? Балансът “осигурявам непознати + себе си” <-> “осигурявам себе си + близките си”.
“На този свят неизбежни са само данъците и смъртта”, е казал Бенджамин Франклин.
Оливър Уендъл Холмс Младши е много прецизен по темата.
“Данъците са цената, която плащаме за едно цивилизовано общество.” – от една страна. И от друга –
“Намесата на държавата е зло там, където не може да се докаже, че е за добро.”
От една страна, цивилизационният ни избор едновременно ни позволява и задължава чрез данъците да осигуряваме слабите, болните, неработоспособните, децата, възрастните… От друга страна държавата ни ограничава в свободния ни избор как да осигурим самите нас…
Това, което държавата ми предлага срещу собствените ми данъци е мизерно съществуване в условията на реализирани рискове “старост” и “инвалидност”.  И “доброволното” увеличаване на плащаните от мен данъци към държавата не води до пропорционално увеличаване на това, което ще получа аз и близките ми при реализирани рискове “смърт”, “старост”, “инвалидност”. Наистина не виждам особена разлика между пенсии от 120, 220 и 320 лв. – и трите предполагат алтернативата мизерия и/или финансово натоварване на децата ми, т.е. финансово ощетяване на внуците ми.
Финансист, бил той и държава, който ми предлага мизерия, лично мен не ме устройва!
Велчева твърди “има и други начини” за да не “свърша с яйца до края на живота си”.

Тема табу е “заобикаляне на държавата”. Затова предлагам …да я обсъдим!

за кого звъни телефонът?

Наскоро колежка бе силно изненадана от мой телефонен разговор. Клиент ми звънна с въпрос“Рано сутринта ще дойда в офиса да си платя вноската, ще те видя ли?”. Шеговито отговорих, че ще съм там, само ако той носи повечко пари над тези за вноската. А на недоумяващия поглед на колежката важно-важно отвърнах “Когато човек се среща с нас,  животозастрахователните консултанти, трябва да разполага с повечко пари – със сигурност ще получи повече, отколкото ще даде!” Тя се засмя и каза, че във всяка шега има и малка доза …шега.
Тези дни се смяхме на друга моя шега: “Работата ми е да помагам на хората, с които се срещам, да се разделят с парите си в полза на утрешните ни клиенти! …Не ме гледай така, не търси термометър, добре съм! Това са едни и същи хора. Сега ще обясня.”
И обясних:
Макар че имат едно и също име и ЕГН, хората са сегашни и бъдещи. Ето, в мен  има два Аз-а: “Аз, Светослав Кехайов на 45+” и още един – “Аз, Светослав Кехайов на 65+”. Тези два Аз-а понякога встъпват в тежки диалози.
СК65+ “мрънка” срещу СК45+: “Какви ги вършиш, внимавай с храната, не се тъпчи така, без бира и бекон можеш, движи се повече, и престани с тази отрова! В това тяло след време ще живея и аз, какво ще ми оставиш?!? Мисли за мен, моля те! Ще бъда много по-слаб от теб физически, едва ли ще пращя от здраве… И още, не ти е необходима толкова скъпа въдица! Редки са ти пръстите, не спестяваш! Сега ти си силен, здрав, можещ, работиш с удоволствие… Сега спестявай! Ако аз не мога да работя, как ще живея? Как ще се лекувам? Не бъди безотговорен, аз ще плащам за твоите грешки и пропуски!”
СК45+ има свои аргументи: “Млъкни, старче! С какво ще ми навреди още една бира?!? Даже е полезна. И тази карбонова въдица ми трябва сегаАз си изкарвам парите, ти не можеш да ми държиш сметка! Сега ми трябват пари! На теб за какво са ти? Какви грижи имаш ти? Твоите деца са големи и самостоятелни. Даже ще си намаля вноската по застраховката, за да имам повече кеш!”
СК65+: “Глупак!!! Да не си посмял да пипаш застраховката!!! Кеш!?! Колко кеш ще ти остане, ако се разболееш? А болен как ще изкарваш кеш??? Тази застраховка ни трябва и на двамата!!! Хайде да се споразумеем така – бира може, купуваш си въдицата, но не пипаш застраховката!!!”
СК45+: “Добре де, извинявай! Минавам на цитрусова бира. Старият “карбон” си е супер, тази година не ми трябва нов… А есента ще си увелича вноската…”
“И при мен е същото – засмя се колежката – без бирата и въдицата. Разбрах къде ме водиш. Всъщност ние наистина това работим! Помагаме едновременно на сегашните и бъдещите хора да започнат да се грижат за себе си, днес!… А когато звъня на непознат, за да си уговорим среща, той дали знае, че всъщност звъня на двама едновременно?…”

Интересно наистина, ако набера Вашия номер, за кого ще звъни телефонът?

за хората и обувките

Да поговорим за обувките?
Моите, вашите.
Бях много смутен преди години, когато, гледайки ме в очите, един удивителен мъж (благодаря ти, С.М.) ми каза: “Да се обзаложим, че 90% от активите ти се намират в обувките ти!?!” Сконфузих се. Не го разбирах. Не знаех какво да кажа… Той продължи: “Да предположим, за по-прости сметки, че печелиш 10 000 на година. ОК?”  Кимнах. “И че ще работиш общо 40 години? Следователно, ще заработиш 400 000. Или 500 000?” Кимах, кимах. “ОК, 500 000. 10% са 50 000, нали? Да сметнем какво притежаваш, материални активи…”  Смятах на глас: малка част от апартамент, част от малка къща, стара кола, три китари… Казах, че трудно ще докарам 40 000, и че всъщност печеля по- малко от 10 000 годишно…“Виждаш ли – каза той – финансово “тежиш” 400 000, материалните ти активи са около 10%, а над 90% си ти самия, по-точно способността ти да заработваш! 90% от активите ти се намират в обувките ти! Грижи се за инвестициите си!”
Спомних си този разговор, когато една удивителна жена (благодаря ти, Р.С.) ме попита: “Кое е най-сигурното нещо в света?”Много самоуверено отговорих, че това е смъртта. “Да, това е сигурно, но знаеш ли кога ще умреш? Всъщност най-сигурното нещо е, че нищо не е сигурно! Не сме сигурни колко дълго ще живеем, от какво ще си отидем и дали, колко дълго или тежко ще боледуваме…”
Прещрака ми!
Искам да работя поне още 25 години. И да заработя за семейството си 250 000. Да купя образование, здраве, комфорт, бъдеще на близките си.
Щрак! Не зная кога точно ще загубя живота си, може да е днес или утре, може да е много по-рано от тези 25 години. Не зная каква част от тези 250 000 ще успея да заработя. И от каква сума ще лиша близките си, ако работя по-малко от 25 години.
Щрак-щрак! Нищо не е сигурно! Ами ако съм жив, но не съм здрав? От днес, или утре? Лишени сме аз и близките ми от 250 000. Щрак! На близките ми ще им се наложи да поддържат живота ми. Това са пари, които няма да отиват за образование, бъдеще и комфорт…
Щрак-щрак-щрак!!! Какви активи ще оставя след себе си? Дали ще оставя? Ами ако 90-е процента излязат от строя в момент, в който имам кредити?
Много станаха въпросите!
Време е за отговори!
С.М., готов съм да се обзаложа, че в обувките ми отдавна има много по-малко от 90%! Към 10-е процента съм добавил личните си полици “Живот”!
Р.С., зная едно сигурно нещо! Да, не зная кога точно ще си отида, но зная точно какво ще оставя след себе си – написано е в полиците ми “Живот”!
Толкова за мен.
Да поговорим за вашите обувки?…

за някои малкоизвестни аспекти на застраховката “живот”

В началото бих искал да въведа някои мои дефиниции, осветяващи темата “животозастраховане” от гледната точка на клиента. Право на това ми дава фактът, че самият аз съм благодарен на животозастраховането клиент, а от друга страна като консултант винаги поглеждам първо през очите на клиента.
Съществуващите дефиниции детайлно описват животозастраховането като процес на носене от застрахователя срещу премия (вноски) на рискове върху живота, здравето, трудоспособността, телесната цялост на застрахования. И от друга страна, като процес, при който застраховащият задължава срещу премия застрахователя да поеме рискове върху живота, здравето, трудоспособността и телесната цялост на застрахования (в личното животозастраховане застраховащ и застрахован обикновено е едно и също лице).
Аз определям мотива на застрахователя (като търговско дружество) като егоистичен –  постигане на финансови резултати. Като резултат от дейността обаче имаме алтруистичен ефект – социалния ефект от осигуряването на членовете на обществото и семействата срещу смърт, старост, болести, злополуки, инвалидности…
Мотивът на застрахованите е също егоистичен – подсигуряване на самите тях и семействата им срещу  смърт, старост, болести, злополуки, инвалидности… Ефектът за обществото отново е алтруистичен – продуциране на застрахователна общност, която прави възможно солидарното споделяне на рисковете.
Нищо дотук обаче не разкрива пълните възможности на Застраховката Живот.
И не показва философията. И не показва в пълна степен красотата й.
Време е за нови дефиниции!
Застраховката Живот е дълга перспектива.
Ако човек иска дълъг хоризонт, планира за големи периоди. Ако човек иска перспективата, плаща цената.
Застраховката Живот е инструмент за преодоляване на негативните последици от реализирането на рискове в живота ни. И за подпомагане на близките ни. Включително и след смъртта ни.
Как?
Отговорът се получава през синергията на покритията и гаранциите.
Покрития.
Застраховката Живот предоставя финансова подкрепа във всички най-важни моменти в живота ни, съобразно конкретните ни роли.
Като съпрузи ние се стремим да осигурим себе си и партньорите си финансово в планирани моменти – старост например или постигане на финансови цели – жилища и др., и  в непланирани моменти – смърт, инвалидност, болести, злополуки, нетрудоспособност, независимо от здравословното си състояние.
Като родители се стремим да осигурим децата си финансово в планирани моменти – образование, сватби, жилища и др., и  в непланирани моменти – смърт, инвалидност, болести, злополуки, нетрудоспособност, независимо от здравословното си състояние.
Гаранции.
Всички суми са гарантирани! Всички предоставени покрития са гарантирани! Всички полици се изпълняват така, както са разписани!
Несеквестируемост на сумите.
Кодекс за застраховането, Чл. 198. (1) Не се допуска принудително изпълнение върху вземане на физическо лице по застраховка “Живот”, “Злополука” или “Гражданска отговорност”.
Наследяване.
Кодекс за застраховането, Чл. 237. (1) Застрахователната сума не влиза в наследствената маса на застрахования, дори когато за ползващи се лица са определени наследниците му.
(2) Ако ползващо се лице е наследник, то има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството.

Синергията на покрития и гаранции поражда още поне две гарантирани покрития, които не фигурират като стандартни в полиците, но така или иначе ние като клиенти получаваме:
1) Осигуряваме финансово хората, към които имаме лични финансови ангажименти, дори когато сме неплатежоспособни/фалирали/в ликвидация.
2)  Осигуряваме финансово хората, към които имаме лични финансови ангажименти, дори когато сме им оставили в наследство пасиви, превишаващи активите.
Синергията на покритията и гаранциите елиминира елемента на несигурност в живота ни. Защото подготвяме финансов отговор не само на предвидимите и планирани събития – старост, жилищно осигуряване, образование и др., но и на непредвидимите неща в живота – смърт, болести, злополуки, инвалидности, неплатежоспособности, фалити, лични финансови катастрофи и др. Ако гореизброените неща или част от тях са важни за нас. Ако искаме перспективата. Ако сме готови да платим цената.
Последна дефиниция: Застраховката Живот е победа на Разума над Случайността!

А Вие какво мислите?

сигурност | здраве | бъдеще

Естествено трябва да започна с нещо фундаментално 🙂
Нека е от самото начало.

ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ

Странна е семантиката на думата животозаСТРАХоване, без да съм абсолютно сигурен, мисля, че само в българския, руския и украинския език коренът на “застраховка” е страх. Т.е. мотивът за действие е страх, а не стремеж за сигурност, осигуряване, подсигуряване, както е в други езици – insurance, assurance, assicurazione, seguro, осигуруванье, осигуранье…
Не зная дали това се дължи на автоматично приемане от руски на термина, или наистина в нашето общество акцентът е изключително върху страха от загуба. Интересно. За първото трябва да се произнесат езиковедите, а за второто – народопсихолозите.
Но във всички случаи разговорът за личното финансово осигуряване е нужен, тъй като говоренето на тази изключително важна според мен тема, неминуемо ще ни отдалечава (вярвам в това) от бедността и ще ни доближава до богатите западни общества, в чиито езици коренът на термина е “сигурност, осигуряване”.
Прогнозите за това са оптимистични.
Зад нас са времената, когато партии-майки и държави-майки се грижеха за осигуряването ни, наливаха парите ни вместо във фондове в държавния бюджет, финансираха от същия този бюджет нерентабилна икономика, и вдигаха рамене, когато периодично икономиката “гърмеше”, здравеопазването колабираше, а заплатите и пенсиите ставаха няколко долара…
Пред нас е опитът на общества с други осигурителни практики. Общества, чиито редови пенсионери могат да си позволят пътувания, почивки, покупки на имоти в България, имат по-голяма СИГУРНОСТ, по-добро ЗДРАВЕ, и по-спокойно гледат към своето БЪДЕЩЕ.
Без СТРАХ…

А Вие какво мислите?

преди началото

Целта на този блог е споделяне на мисли и обсъждане на идеи, касаещи проблематиката на животозастраховането, както и споделяне и обсъждане на информация, подпомагаща потребителите на осигурителни продукти. Надявам се чрез него да срещна приятели, съмишленици и опоненти! Също така да се сблъскам с казуси и проблеми, чието разрешаване да ни направи по-информирани, по-мотивирани, по-сигурни, по-добри!

А Вие какво предлагате?